11 oct 2011, 15:48

Сълзи от небето

639 0 0

Неспирно леят се сълзите от небето,

оплакват сякаш нашата съдба,

събрало е с годините небето

човешката несрета и тъга.

 

Като порой излива се тъгата,

по пътя тя превръща се в чистота,

отмива прах и мръсотия,

затлачили света със сивота.

 

Зад облак скрило се е слънцето,

изчаква времето, когато

ще блесне чистотата по света,

тогава своята усмивка

с любов ще подари то на света.

 

Като пречистваща магия

дъждът ще мине през нашите души,

калта, натрупана с годините,

в миг ще превърне в чистота.

 

С радост да погледнем към дъжда пречистващ,

с благодарност да приемем свежестта,

в езеро кристално да превърнем пак душата,

изчакайки отново лъч от светлина.

 

Пречистена ще диша пак земята,

а слънцето ще гали напоените поля,

дъгата цветна ще изплува в небесата

и тъй мечтана радост теб ще подари...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...