Неспирно леят се сълзите от небето,

оплакват сякаш нашата съдба,

събрало е с годините небето

човешката несрета и тъга.

Като порой излива се тъгата,

по пътя тя превръща се в чистота,

отмива прах и мръсотия,

затлачили света със сивота.

Зад облак скрило се е слънцето,

изчаква времето, когато

ще блесне чистотата по света,

тогава своята усмивка

с любов ще подари то на света.

Като пречистваща магия

дъждът ще мине през нашите души,

калта, натрупана с годините,

в миг ще превърне в чистота.

С радост да погледнем към дъжда пречистващ,

с благодарност да приемем свежестта,

в езеро кристално да превърнем пак душата,

изчакайки отново лъч от светлина.

Пречистена ще диша пак земята,

а слънцето ще гали напоените поля,

дъгата цветна ще изплува в небесата

и тъй мечтана радост теб ще подари...