Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата,
по пътя тя превръща се в чистота,
отмива прах и мръсотия,
затлачили света със сивота.
Зад облак скрило се е слънцето,
изчаква времето, когато
ще блесне чистотата по света,
тогава своята усмивка
с любов ще подари то на света.
Като пречистваща магия
дъждът ще мине през нашите души,
калта, натрупана с годините,
в миг ще превърне в чистота.
С радост да погледнем към дъжда пречистващ,
с благодарност да приемем свежестта,
в езеро кристално да превърнем пак душата,
изчакайки отново лъч от светлина.
Пречистена ще диша пак земята,
а слънцето ще гали напоените поля,
дъгата цветна ще изплува в небесата
и тъй мечтана радост теб ще подари...
© Росица Всички права запазени