11.10.2011 г., 15:48

Сълзи от небето

633 0 0

Неспирно леят се сълзите от небето,

оплакват сякаш нашата съдба,

събрало е с годините небето

човешката несрета и тъга.

 

Като порой излива се тъгата,

по пътя тя превръща се в чистота,

отмива прах и мръсотия,

затлачили света със сивота.

 

Зад облак скрило се е слънцето,

изчаква времето, когато

ще блесне чистотата по света,

тогава своята усмивка

с любов ще подари то на света.

 

Като пречистваща магия

дъждът ще мине през нашите души,

калта, натрупана с годините,

в миг ще превърне в чистота.

 

С радост да погледнем към дъжда пречистващ,

с благодарност да приемем свежестта,

в езеро кристално да превърнем пак душата,

изчакайки отново лъч от светлина.

 

Пречистена ще диша пак земята,

а слънцето ще гали напоените поля,

дъгата цветна ще изплува в небесата

и тъй мечтана радост теб ще подари...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...