11.10.2011 г., 15:48

Сълзи от небето

631 0 0

Неспирно леят се сълзите от небето,

оплакват сякаш нашата съдба,

събрало е с годините небето

човешката несрета и тъга.

 

Като порой излива се тъгата,

по пътя тя превръща се в чистота,

отмива прах и мръсотия,

затлачили света със сивота.

 

Зад облак скрило се е слънцето,

изчаква времето, когато

ще блесне чистотата по света,

тогава своята усмивка

с любов ще подари то на света.

 

Като пречистваща магия

дъждът ще мине през нашите души,

калта, натрупана с годините,

в миг ще превърне в чистота.

 

С радост да погледнем към дъжда пречистващ,

с благодарност да приемем свежестта,

в езеро кристално да превърнем пак душата,

изчакайки отново лъч от светлина.

 

Пречистена ще диша пак земята,

а слънцето ще гали напоените поля,

дъгата цветна ще изплува в небесата

и тъй мечтана радост теб ще подари...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...