Да бях и аз, като дъжда
да плисна в миг, да отшумя...
Но не, люлее се ръжта,
застивам, за да проръмя...
Ето – пак сълза ме пари,
скръб за мене се задава...
Но какво ли ти ми стори,
мрака само те познава...
Тъй копнея да ме имаш
в мислите си вдъхновени...
Но стрелите ти отбиваш,
трепкат трели уязвени... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse