Да бях и аз, като дъжда
да плисна в миг, да отшумя...
Но не, люлее се ръжта,
застивам, за да проръмя...
Ето – пак сълза ме пари,
скръб за мене се задава...
Но какво ли ти ми стори,
мрака само те познава...
Тъй копнея да ме имаш
в мислите си вдъхновени...
Но стрелите ти отбиваш,
трепкат трели уязвени...
Но няма да ме спре нощта,
ни този толкоз тъжен ден...
Не би угаснала пещта.
сълзи щом още има в мен...
© Светла Асенова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
