Да бях и аз, като дъжда
да плисна в миг, да отшумя...
Но не, люлее се ръжта,
застивам, за да проръмя...
Ето – пак сълза ме пари,
скръб за мене се задава...
Но какво ли ти ми стори,
мрака само те познава...
Тъй копнея да ме имаш
в мислите си вдъхновени...
Но стрелите ти отбиваш,
трепкат трели уязвени...
Но няма да ме спре нощта,
ни този толкоз тъжен ден...
Не би угаснала пещта.
сълзи щом още има в мен...
© Светла Асенова Все права защищены
Радвам се, че си почувствала...