12 sept 2009, 23:11

Сълзите

753 0 0

Дъждът крие сълзите ми,

но болката в очите ми

не ще бъде скрита.

Горчивата любов

за последен път опитах.

Мисля за теб,

забравям себе си.

Обичам те,

а ти все така далече си.

Запазих онзи наш миг,

ще живея в него вечно.

Тишината разкъсвам с вик,

сърцето плаче безутешно.

Отиде си от мен,

не ще се върнеш ти,

повтарям си всеки ден:

"за него забрави"...

Но обичам те в живота,

ще те обичам и в смъртта.

Ах, колко боли от любовта...

Дъждът навън продължава да вали,

но вече не скрива горчивите сълзи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валериа Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...