Сълзите
Дъждът крие сълзите ми,
но болката в очите ми
не ще бъде скрита.
Горчивата любов
за последен път опитах.
Мисля за теб,
забравям себе си.
Обичам те,
а ти все така далече си.
Запазих онзи наш миг,
ще живея в него вечно.
Тишината разкъсвам с вик,
сърцето плаче безутешно.
Отиде си от мен,
не ще се върнеш ти,
повтарям си всеки ден:
"за него забрави"...
Но обичам те в живота,
ще те обичам и в смъртта.
Ах, колко боли от любовта...
Дъждът навън продължава да вали,
но вече не скрива горчивите сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валериа Маринова Всички права запазени