12.09.2009 г., 23:11

Сълзите

748 0 0

Дъждът крие сълзите ми,

но болката в очите ми

не ще бъде скрита.

Горчивата любов

за последен път опитах.

Мисля за теб,

забравям себе си.

Обичам те,

а ти все така далече си.

Запазих онзи наш миг,

ще живея в него вечно.

Тишината разкъсвам с вик,

сърцето плаче безутешно.

Отиде си от мен,

не ще се върнеш ти,

повтарям си всеки ден:

"за него забрави"...

Но обичам те в живота,

ще те обичам и в смъртта.

Ах, колко боли от любовта...

Дъждът навън продължава да вали,

но вече не скрива горчивите сълзи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валериа Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...