12 сент. 2009 г., 23:11

Сълзите

758 0 0

Дъждът крие сълзите ми,

но болката в очите ми

не ще бъде скрита.

Горчивата любов

за последен път опитах.

Мисля за теб,

забравям себе си.

Обичам те,

а ти все така далече си.

Запазих онзи наш миг,

ще живея в него вечно.

Тишината разкъсвам с вик,

сърцето плаче безутешно.

Отиде си от мен,

не ще се върнеш ти,

повтарям си всеки ден:

"за него забрави"...

Но обичам те в живота,

ще те обичам и в смъртта.

Ах, колко боли от любовта...

Дъждът навън продължава да вали,

но вече не скрива горчивите сълзи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валериа Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...