12 сент. 2009 г., 23:11

Сълзите

755 0 0

Дъждът крие сълзите ми,

но болката в очите ми

не ще бъде скрита.

Горчивата любов

за последен път опитах.

Мисля за теб,

забравям себе си.

Обичам те,

а ти все така далече си.

Запазих онзи наш миг,

ще живея в него вечно.

Тишината разкъсвам с вик,

сърцето плаче безутешно.

Отиде си от мен,

не ще се върнеш ти,

повтарям си всеки ден:

"за него забрави"...

Но обичам те в живота,

ще те обичам и в смъртта.

Ах, колко боли от любовта...

Дъждът навън продължава да вали,

но вече не скрива горчивите сълзи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валериа Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...