Sep 12, 2009, 11:11 PM

Сълзите

  Poetry » Love
747 0 0

Дъждът крие сълзите ми,

но болката в очите ми

не ще бъде скрита.

Горчивата любов

за последен път опитах.

Мисля за теб,

забравям себе си.

Обичам те,

а ти все така далече си.

Запазих онзи наш миг,

ще живея в него вечно.

Тишината разкъсвам с вик,

сърцето плаче безутешно.

Отиде си от мен,

не ще се върнеш ти,

повтарям си всеки ден:

"за него забрави"...

Но обичам те в живота,

ще те обичам и в смъртта.

Ах, колко боли от любовта...

Дъждът навън продължава да вали,

но вече не скрива горчивите сълзи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валериа Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...