Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

1 oct 2015, 23:10

Сълзите му

Poesía

459 0 2

Старец белобрад свива цигара.

Сто години вече подкара.

Все там - под чинара на хлад,

връща времето назад.

Беше млад, голобрад

и не знаеше глад.

Все бяха мохабети.

Сега пази диети.

В градината зарзават.

Месото било враг.

Как погледът да е благ?

Стомахът стърже от глад.

Пенсията свърши!

Сълзите му -

кой да избърше?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Сълзите му те никога не ще присъхнат.И не защото тъжен той е бил.Сълзите му са признак че в лошо време повече от век народа наш от радост се е лишил!Докосна ме!!!До нови мила!

2015-10-02T21:50:04+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Този старец вече може и без храна. Над 100 храната е духовна. Цикълът на Кребс губи значение. Но оценявам проблема поставен от теб, Василке.
Такива столетници са като много стари и величествени дървета. Трябва да ги пазим като светини. А държавата им взема от залъка, за да даде 80 млн лева добавъчно за премии на военните. Поздрав!

2015-10-02T00:03:14+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0