Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

Oct 1, 2015, 11:10 PM

Сълзите му

Poetry

457 0 2

Старец белобрад свива цигара.

Сто години вече подкара.

Все там - под чинара на хлад,

връща времето назад.

Беше млад, голобрад

и не знаеше глад.

Все бяха мохабети.

Сега пази диети.

В градината зарзават.

Месото било враг.

Как погледът да е благ?

Стомахът стърже от глад.

Пенсията свърши!

Сълзите му -

кой да избърше?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Сълзите му те никога не ще присъхнат.И не защото тъжен той е бил.Сълзите му са признак че в лошо време повече от век народа наш от радост се е лишил!Докосна ме!!!До нови мила!

2015-10-02T21:50:04+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Този старец вече може и без храна. Над 100 храната е духовна. Цикълът на Кребс губи значение. Но оценявам проблема поставен от теб, Василке.
Такива столетници са като много стари и величествени дървета. Трябва да ги пазим като светини. А държавата им взема от залъка, за да даде 80 млн лева добавъчно за премии на военните. Поздрав!

2015-10-02T00:03:14+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0