Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
1 окт. 2015 г., 23:10

Сълзите му 

  Поэзия
333 0 2

Старец белобрад свива цигара.

Сто години вече подкара.

Все там -  под чинара на хлад,

връща времето назад.

 

Беше млад, голобрад

и не знаеше глад.

Все  бяха мохабети.

Сега пази диети.

 

В градината зарзават.

Месото било враг.

Как погледът да е благ?

Стомахът стърже от глад.

Пенсията свърши!

Сълзите му -

кой да избърше?

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сълзите му те никога не ще присъхнат.И не защото тъжен той е бил.Сълзите му са признак че в лошо време повече от век народа наш от радост се е лишил!Докосна ме!!!До нови мила!
  • Този старец вече може и без храна. Над 100 храната е духовна. Цикълът на Кребс губи значение. Но оценявам проблема поставен от теб, Василке.
    Такива столетници са като много стари и величествени дървета. Трябва да ги пазим като светини. А държавата им взема от залъка, за да даде 80 млн лева добавъчно за премии на военните. Поздрав!
Предложения
: ??:??