Сълзите му

1.10.2015 г., 23:10 ч.

Поезия

267 0 3

Старец белобрад свива цигара.

Сто години вече подкара.

Все там - под чинара на хлад,

връща времето назад.

Беше млад, голобрад

и не знаеше глад.

Все бяха мохабети.

Сега пази диети.

В градината зарзават.

Месото било враг.

Как погледът да е благ?

Стомахът стърже от глад.

Пенсията свърши!

Сълзите му -

кой да избърше?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aap (Ангел)

2015-10-02T21:50:04+03:00

Сълзите му те никога не ще присъхнат.И не защото тъжен той е бил.Сълзите му са признак че в лошо време повече от век народа наш от радост се е лишил!Докосна ме!!!До нови мила!
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-10-02T10:22:59+03:00

Поздрав и от мен, Васе, много ми хареса!
vega666 (Младен Мисана)

2015-10-02T00:03:14+03:00

Този старец вече може и без храна. Над 100 храната е духовна. Цикълът на Кребс губи значение. Но оценявам проблема поставен от теб, Василке.
Такива столетници са като много стари и величествени дървета. Трябва да ги пазим като светини. А държавата им взема от залъка, за да даде 80 млн лева добавъчно за премии на военните. Поздрав!