1.10.2015 г., 23:10

Сълзите му

461 0 2

Старец белобрад свива цигара.

Сто години вече подкара.

Все там -  под чинара на хлад,

връща времето назад.

 

Беше млад, голобрад

и не знаеше глад.

Все  бяха мохабети.

Сега пази диети.

 

В градината зарзават.

Месото било враг.

Как погледът да е благ?

Стомахът стърже от глад.

Пенсията свърши!

Сълзите му -

кой да избърше?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сълзите му те никога не ще присъхнат.И не защото тъжен той е бил.Сълзите му са признак че в лошо време повече от век народа наш от радост се е лишил!Докосна ме!!!До нови мила!
  • Този старец вече може и без храна. Над 100 храната е духовна. Цикълът на Кребс губи значение. Но оценявам проблема поставен от теб, Василке.
    Такива столетници са като много стари и величествени дървета. Трябва да ги пазим като светини. А държавата им взема от залъка, за да даде 80 млн лева добавъчно за премии на военните. Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...