Старец белобрад свива цигара.
Сто години вече подкара.
Все там - под чинара на хлад,
връща времето назад.
Беше млад, голобрад
и не знаеше глад.
Все бяха мохабети.
Сега пази диети.
В градината зарзават.
Месото било враг.
Как погледът да е благ?
Стомахът стърже от глад.
Пенсията свърши!
Сълзите му -
кой да избърше?
© Василка Ябанджиева Всички права запазени