dansyto (Данаил Таков)
816 3638
7 ene 2020, 6:38

Сълзите на черния лебед 

  Poesía
596 5 8

Стоях пред дивно езеро през май,

все още лилиите не цъфтяха.

Вълните на отсрещния му край

със слънцето играеха – блестяха.


Тревата бе се ширнала навред –

памук във тюркоазено зелено.

От езерна ефирност бях обзет –

свободна бе душата, но смирена…


Останах доста време на брега,

тополите на стража с мен стояха.

А лебеди пропърхваха с крила –

вълшебен танц във бяло сред водата.


Един, единствен беше в черен цвят,

перата му проблясваха красиви.

Сълзи бе ронил в езерния свят,

напълнил го, а белите – щастливи!


И черният бе някога тъй бял –

на другите по нищо не отстъпвал.

Но толкоз много сълзи бе пролял,

днес черното в перата му изпъква!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ехе, Мариелка - прекрасен коментар! Благодарности и на Светлето, Роси, Мария, Надето, Ангелче, Марианка, Юри, Васи! Поздрави!
  • Чудно! Такива са сълзите.
  • Мноого е хубаво!
  • Разкош!
  • Това, да си различен, винаги води до тъга.
    Но твоята тук е така красива!
  • Почувствах танца във водата...И този лебед дирижира симфонията на тъгата! Вълшебство от думи, прегърнало изящната шия на черния лебед! Браво!
  • Красива е тъгата на твоя черен лебед, Дани...
  • Самотен, черен лебед
    във езерото плува
    и рони своите сълзи...
    Партньора си е той изгубил,
    че зъл вятър
    от пътя им общ го отклони.
    Самотен сълзите свои рони,
    но в сърцето си разбито
    надежда тайничко таи,
    че попътен вятър ще се появи-
    попътен вятър, който
    от тъмнината
    другарят му ще доведе...
    Два черни лебеда в сърце
    своите шии ще сплетат,
    светлината и любовта
    тогава езерото ще озарят...
Propuestas
: ??:??