Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред –
памук във тюркоазено зелено.
От езерна ефирност бях обзет –
свободна бе душата, но смирена…
Останах доста време на брега,
тополите на стража с мен стояха.
А лебеди пропърхваха с крила –
вълшебен танц във бяло сред водата. ...