14 dic 2008, 8:01

Сълзите на червената роза

  Poesía
1.1K 0 1

Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се,
не те боли.

Бликащите капчици от кръв,
това са нейните сълзи.

Изненадан си, нали?
Не мислеше, че плачат и те,
когато са сами.

Чудиш ли се сега,
какво ли крие се във нейната душа?

Топло ли е нейното сърце?
Дали не е като невинно мъничко дете?

Изгаря ли цялата от любов,
щом лее толкова сълзи?

Ще кажеш, че розите не изпитват любов.

Че нямат сърце,
че нямат душа.
Как тогава се е появила тази сълза,
на убодената ти ръка?

Може ли да не е жива,
щом е толкова красива?

Усети наслада от аромата и, жива е.

И тя има копнежи.

В цвета и се крие любов.

В бодлите е събрана нейната болка,
която я пази от следващия крах.

Затова са толкова остри,
защото болката и е непоносима.

Повярва ли ми сега,
че и розата има крехка душа?

Че и тя плаче и я боли.
Че и тя има нужда да изплаче своите сълзи.

 

2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...