Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се,
не те боли.
Бликащите капчици от кръв,
това са нейните сълзи.
Изненадан си, нали?
Не мислеше, че плачат и те,
когато са сами.
Чудиш ли се сега,
какво ли крие се във нейната душа?
Топло ли е нейното сърце?
Дали не е като невинно мъничко дете?
Изгаря ли цялата от любов,
щом лее толкова сълзи?
Ще кажеш, че розите не изпитват любов.
Че нямат сърце,
че нямат душа.
Как тогава се е появила тази сълза,
на убодената ти ръка?
Може ли да не е жива,
щом е толкова красива?
Усети наслада от аромата и, жива е.
И тя има копнежи.
В цвета и се крие любов.
В бодлите е събрана нейната болка,
която я пази от следващия крах.
Затова са толкова остри,
защото болката и е непоносима.
Повярва ли ми сега,
че и розата има крехка душа?
Че и тя плаче и я боли.
Че и тя има нужда да изплаче своите сълзи.
2007
© Радена Всички права запазени
Шестицата не е от мен!