14.12.2008 г., 8:01

Сълзите на червената роза

1.1K 0 1

Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се,
не те боли.

Бликащите капчици от кръв,
това са нейните сълзи.

Изненадан си, нали?
Не мислеше, че плачат и те,
когато са сами.

Чудиш ли се сега,
какво ли крие се във нейната душа?

Топло ли е нейното сърце?
Дали не е като невинно мъничко дете?

Изгаря ли цялата от любов,
щом лее толкова сълзи?

Ще кажеш, че розите не изпитват любов.

Че нямат сърце,
че нямат душа.
Как тогава се е появила тази сълза,
на убодената ти ръка?

Може ли да не е жива,
щом е толкова красива?

Усети наслада от аромата и, жива е.

И тя има копнежи.

В цвета и се крие любов.

В бодлите е събрана нейната болка,
която я пази от следващия крах.

Затова са толкова остри,
защото болката и е непоносима.

Повярва ли ми сега,
че и розата има крехка душа?

Че и тя плаче и я боли.
Че и тя има нужда да изплаче своите сълзи.

 

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...