14 дек. 2008 г., 08:01

Сълзите на червената роза

1.1K 0 1

Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се,
не те боли.

Бликащите капчици от кръв,
това са нейните сълзи.

Изненадан си, нали?
Не мислеше, че плачат и те,
когато са сами.

Чудиш ли се сега,
какво ли крие се във нейната душа?

Топло ли е нейното сърце?
Дали не е като невинно мъничко дете?

Изгаря ли цялата от любов,
щом лее толкова сълзи?

Ще кажеш, че розите не изпитват любов.

Че нямат сърце,
че нямат душа.
Как тогава се е появила тази сълза,
на убодената ти ръка?

Може ли да не е жива,
щом е толкова красива?

Усети наслада от аромата и, жива е.

И тя има копнежи.

В цвета и се крие любов.

В бодлите е събрана нейната болка,
която я пази от следващия крах.

Затова са толкова остри,
защото болката и е непоносима.

Повярва ли ми сега,
че и розата има крехка душа?

Че и тя плаче и я боли.
Че и тя има нужда да изплаче своите сълзи.

 

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...