Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се,
не те боли.

Бликащите капчици от кръв,
това са нейните сълзи.

Изненадан си, нали?
Не мислеше, че плачат и те,
когато са сами.

Чудиш ли се сега,
какво ли крие се във нейната душа?

Топло ли е нейното сърце?
Дали не е като невинно мъничко дете?

Изгаря ли цялата от любов,
щом лее толкова сълзи?

Ще кажеш, че розите не изпитват любов.

Че нямат сърце,
че нямат душа.
Как тогава се е появила тази сълза,
на убодената ти ръка?

Може ли да не е жива,
щом е толкова красива?

Усети наслада от аромата и, жива е.

И тя има копнежи.

В цвета и се крие любов.

В бодлите е събрана нейната болка,
която я пази от следващия крах.

Затова са толкова остри,
защото болката и е непоносима.

Повярва ли ми сега,
че и розата има крехка душа?

Че и тя плаче и я боли.
Че и тя има нужда да изплаче своите сълзи.

2007