26 abr. 2022 8:47

Сълзите на хвърчилото 

  Poesía » Otra
81 6 7

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
  76 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • "хвърчилото отдавна отлетяло," а корабче с проскъсани платна с едно моряче оцеляло ме чака някъде далече, там..
  • Хубав стих, Наде!
  • То плаче за нас, ние за него. Наде, всеки опазва в душата си нещо детско. И колкото е повече, толкова по-често можем да се радваме на живота. Детството си не можем да го върнем назад, но с внуците си можем да правим хвърчила и разни други щуротии. Хубаво, мило стихче!
  • Красиво и носталгично за детството, което си отива и в нас остава.
  • На една вълна сме...
  • Важното е да запазим по детски чисти душите си, а телата са една обвивка само... Прекрасен стих, Надя!
Propuestas
: ??:??