Apr 26, 2022, 8:47 AM

Сълзите на хвърчилото 

  Poetry » Other
255 6 6

Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата,
но няма ми ги старите другари,
стои си, както някога и къщата,
но нещо под клепачите ми пàри,
това е спомен – труден за преглъщане,
хвърчилото отдавна отлетяло,
отнесло закъснялото завръщане –
душата детска в остаряло тяло.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
  213 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • "хвърчилото отдавна отлетяло," а корабче с проскъсани платна с едно моряче оцеляло ме чака някъде далече, там..
  • Хубав стих, Наде!
  • То плаче за нас, ние за него. Наде, всеки опазва в душата си нещо детско. И колкото е повече, толкова по-често можем да се радваме на живота. Детството си не можем да го върнем назад, но с внуците си можем да правим хвърчила и разни други щуротии. Хубаво, мило стихче!
  • Красиво и носталгично за детството, което си отива и в нас остава.
  • На една вълна сме...
Random works
: ??:??