Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
26 апр. 2022 г., 08:47

Сълзите на хвърчилото 

  Поэзия » Другая
258 6 6

Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата,
но няма ми ги старите другари,
стои си, както някога и къщата,
но нещо под клепачите ми пàри,
това е спомен – труден за преглъщане,
хвърчилото отдавна отлетяло,
отнесло закъснялото завръщане –
душата детска в остаряло тяло.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Усмивка-дъга
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Поэзия » Другая
Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
  215  4  7 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • "хвърчилото отдавна отлетяло," а корабче с проскъсани платна с едно моряче оцеляло ме чака някъде далече, там..
  • Хубав стих, Наде!
  • То плаче за нас, ние за него. Наде, всеки опазва в душата си нещо детско. И колкото е повече, толкова по-често можем да се радваме на живота. Детството си не можем да го върнем назад, но с внуците си можем да правим хвърчила и разни други щуротии. Хубаво, мило стихче!
  • Красиво и носталгично за детството, което си отива и в нас остава.
  • На една вълна сме...
Предложения
: ??:??