Сълзите на хвърчилото
Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата,
но няма ми ги старите другари,
стои си, както някога и къщата,
но нещо под клепачите ми пàри,
това е спомен – труден за преглъщане,
хвърчилото отдавна отлетяло,
отнесло закъснялото завръщане –
душата детска в остаряло тяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
