pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
9 ago 2019, 20:35

Сълзите на лятото 

  Poesía » Otra
771 7 22

                         На Бианка

 

В задушен и послушно равнодушен,

с изцъклен като поглед летен ден,

смъртта цинична хвана те за гушата...

А ти, с последен дъх опожарен,

 

сбогува се с живота неприличен.

Не те очаква лято. Вече не.

В сценарий анонимен с край трагичен

ти тръгна след небесните коне.

 

Разцепи светлоока, но жестока

светкавица небесния клепач.

Дъждът, объркал своята посока,

пое вината на смъртта-палач.

 

И не поиска право на защита.

Затвориха го в облачен обков.

Но от тогава всеки ден ме пита

дали за теб Животът бе готов.

 

09.08.2019

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Разговор с лятото
Уенди (Бианка Габровска) Уенди
Poesía » Otra
Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.
Не те очаквам, лято. Вече не. ...
  1358  3  19 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дари, тя беше едно съчетание на добър човек и чудесен ваятел на стихове, затова заслужава да я помним!
    Благодаря ти!
  • Познавам творчеството на Бианка, тя е от тези, които харесвам и се възхищавам. Радвам се, че благодарение на твоето стихо и други ще се докоснат до красотата и.
  • Дори само този коментар си заслужаваше да напиша това стихотворение за Бианка! Иска ми се да вярвам, че и други хора ще потърсят нейната поезия и ще се потопят в творчеството и, дори и до този момент то да е било неизвестно за тях!
    Благодаря ти, Дани!
  • Благодаря ти Мария! Чрез емоционалния ти стих се запознах и с творчеството на Бианка - един богат душевен свят!
    Като потребител едва от година - не съм и подозирала, че Поезията е обичала толкова много хора, красиви хора, оставили стиховете си да живеят след тях. Ще я чета все едно е сред нас!
  • Дано нашата обич и свети по пътя, Рени!
  • Много обичах думите й! Светлина по пътя на душата й!
  • Вярвам силно в думите ти, Ники! ❤️
  • Тя ще е винаги част от нас Мъри!
    Аурата в творбите й, присъствието в тях, енергията!
    А енергията е много силна, тя е частица от нашето Аз, което остава
    след нас до хиляди години във свелената!
  • Ники, благодаря ти, че почете Бианка с присъствието си! Тя беше поетеса, която много хора тук познаваха и като човек, и като автор.
    Нека я помним - и нея, и стиховете и!
  • Поклон!
  • Биби щеше да се зарадва да ви види всички тук и да разбере, че не сме я забравили. А може би наистина ни вижда?!
    Благодаря ви, Стойчо и Светле!
  • Написала си го по трогателен начин, Мария! Тя го е усетила, сигурна съм!!
  • Тъжна образност...
    Поклон!
  • Рози, ние си бяхме близки с нея, но в последните години знаехме все по-малко неща една за друга, различни градове, разстояние, лични грижи... Сърцето ми подскочи като чух за смъртта и... Трябваше да напиша това стихотворение, дължах и го...
  • Днес е събота... Дано този стих тя приеме като цвете на гроба си...
    Затрогващ коментар, Краси, благодаря ти!
  • Почувствах. Няма начин да приемеш... Така е. Никога смъртта не пита.
    На близкия душата щом излита, остава твоята изцъклена и свита...
    ... Докосващ стих, Мария! Спокойствие на духа й.
  • Ангелче мило, благодаря ти!
  • Нека вашият поглед към нощното небе бъде една запалена свещичка в нейна памет, Марианка и Георги!
  • Поклон пред паметта й!
  • Благодаря ви, че сте тук, момичета! Още като научих за смъртта на Бианка исках да и посветя стихотворение и ето, този ден дойде...
    Нека душата и е спокойна в небесните селения, а Биби почувства обичта ми към нея и прекрасните и стихове! Амин!
  • ❤
  • Поклон!
Propuestas
: ??:??