Сълзите на лятото
На Бианка
В задушен и послушно равнодушен,
с изцъклен като поглед летен ден,
смъртта цинична хвана те за гушата...
А ти, с последен дъх опожарен,
сбогува се с живота неприличен.
Не те очаква лято. Вече не.
В сценарий анонимен с край трагичен
ти тръгна след небесните коне.
Разцепи светлоока, но жестока
светкавица небесния клепач.
Дъждът, объркал своята посока,
пое вината на смъртта-палач.
И не поиска право на защита.
Затвориха го в облачен обков.
Но от тогава всеки ден ме пита
дали за теб Животът бе готов.
09.08.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
