Aug 9, 2019, 8:35 PM

Сълзите на лятото

  Poetry » Other
1.1K 7 22

                         На Бианка

 

В задушен и послушно равнодушен,

с изцъклен като поглед летен ден,

смъртта цинична хвана те за гушата...

А ти, с последен дъх опожарен,

 

сбогува се с живота неприличен.

Не те очаква лято. Вече не.

В сценарий анонимен с край трагичен

ти тръгна след небесните коне.

 

Разцепи светлоока, но жестока

светкавица небесния клепач.

Дъждът, объркал своята посока,

пое вината на смъртта-палач.

 

И не поиска право на защита.

Затвориха го в облачен обков.

Но от тогава всеки ден ме пита

дали за теб Животът бе готов.

 

09.08.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дари, тя беше едно съчетание на добър човек и чудесен ваятел на стихове, затова заслужава да я помним!
    Благодаря ти!
  • Познавам творчеството на Бианка, тя е от тези, които харесвам и се възхищавам. Радвам се, че благодарение на твоето стихо и други ще се докоснат до красотата и.
  • Дори само този коментар си заслужаваше да напиша това стихотворение за Бианка! Иска ми се да вярвам, че и други хора ще потърсят нейната поезия и ще се потопят в творчеството и, дори и до този момент то да е било неизвестно за тях!
    Благодаря ти, Дани!
  • Благодаря ти Мария! Чрез емоционалния ти стих се запознах и с творчеството на Бианка - един богат душевен свят!
    Като потребител едва от година - не съм и подозирала, че Поезията е обичала толкова много хора, красиви хора, оставили стиховете си да живеят след тях. Ще я чета все едно е сред нас!
  • Дано нашата обич и свети по пътя, Рени!

Разговор с лятото 🇧🇬

Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.
Не те очаквам, лято. Вече не. ...
1.7K 3 18

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...