Сълзите на лятото
На Бианка
В задушен и послушно равнодушен,
с изцъклен като поглед летен ден,
смъртта цинична хвана те за гушата...
А ти, с последен дъх опожарен,
сбогува се с живота неприличен.
Не те очаква лято. Вече не.
В сценарий анонимен с край трагичен
ти тръгна след небесните коне.
Разцепи светлоока, но жестока
светкавица небесния клепач.
Дъждът, объркал своята посока,
пое вината на смъртта-палач.
И не поиска право на защита.
Затвориха го в облачен обков.
Но от тогава всеки ден ме пита
дали за теб Животът бе готов.
09.08.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
