20 dic 2011, 10:50

Сълзите на мама - /преработено/

  Poesía » Otra
839 0 3

 

Сълзите на мама - сок от лозница...

На гроба на тати - ръкойка пшеница...

Отиде си дядо с мезето и виното,

да гледат със Трифон на бакърчето киното...

Отиде си баба при Дева Мария...

Няма го хляба на бяла шамия...

Нощтвите немеят с нацепени бърни...

Диканя се пули с кремък обърнат...

В плевнята мишки спят в детелината...

На герана ведрото жадно е зинало...

Чакрък до огнището хурката чака...

Не бръмва вретено... Станът не трака...

Тежките плитки и пафтите - в раклата...

Кръстът на Георги - "Мамката им разплакахме !..."

Стопи се на облак мериносено стадо...

Изгоря и магарето... Ей там, на ливадата...

Нашата воденица над арка се скупчи...

Чинарът се счерни... Препикават го кучета...

Моето минало - на "Гробето", под мешичките...

Очите ми - драни... Изпратих ги всичките...

Лястовиците отлетяха... Пуста е жицата...

И попа заровихме... Палнахме вощеници...

Споменът души, щом ставам, щом лягам...

Повечко пуша - така си приляга...

Остана едничка земна светица...

В очите на мама - сок от лозница...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...