Сълзите на мама - сок от лозница...
На гроба на тати - ръкойка пшеница...
Отиде си дядо с мезето и виното,
да гледат със Трифон на бакърчето киното...
Отиде си баба при Дева Мария...
Няма го хляба на бяла шамия...
Нощтвите немеят с нацепени бърни...
Диканя се пули с кремък обърнат...
В плевнята мишки спят в детелината...
На герана ведрото жадно е зинало...
Чакрък до огнището хурката чака...
Не бръмва вретено... Станът не трака...
Тежките плитки и пафтите - в раклата...
Кръстът на Георги - "Мамката им разплакахме !..."
Стопи се на облак мериносено стадо...
Изгоря и магарето... Ей там, на ливадата...
Нашата воденица над арка се скупчи...
Чинарът се счерни... Препикават го кучета...
Моето минало - на "Гробето", под мешичките...
Очите ми - драни... Изпратих ги всичките...
Лястовиците отлетяха... Пуста е жицата...
И попа заровихме... Палнахме вощеници...
Споменът души, щом ставам, щом лягам...
Повечко пуша - така си приляга...
Остана едничка земна светица...
В очите на мама - сок от лозница...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
както само ти го можеш...разплака ме, Зем...
Бъди жив и здрав!