19 ago 2015, 11:24  

Сълзите си преглъщам на потоци

1K 0 2

Не съм сама, безкрайно съм самотна

Не мразя, а омразата разяжда.

не те понасям -  някой, никой,

но ничия съм щом те няма.

Не плача, сълзите си преглъщам на потоци,

потоците в реки се вливат

морето пак нашепва стари спомени,

а аз се моля, просто да си идеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно!
  • Много емоционален стих! Противоречиво и решително някак си едновременно. Хареса ми с многото чувства вътре!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...