Aug 19, 2015, 11:24 AM  

Сълзите си преглъщам на потоци

  Poetry » Love
1K 0 2

Не съм сама, безкрайно съм самотна

Не мразя, а омразата разяжда.

не те понасям -  някой, никой,

но ничия съм щом те няма.

Не плача, сълзите си преглъщам на потоци,

потоците в реки се вливат

морето пак нашепва стари спомени,

а аз се моля, просто да си идеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно!
  • Много емоционален стих! Противоречиво и решително някак си едновременно. Хареса ми с многото чувства вътре!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...