Не съм сама, безкрайно съм самотна
Не мразя, а омразата разяжда.
не те понасям - някой, никой,
но ничия съм щом те няма.
Не плача, сълзите си преглъщам на потоци,
потоците в реки се вливат
морето пак нашепва стари спомени,
а аз се моля, просто да си идеш.
© Наталия Божилова Всички права запазени