19 авг. 2015 г., 11:24  

Сълзите си преглъщам на потоци

1K 0 2

Не съм сама, безкрайно съм самотна

Не мразя, а омразата разяжда.

не те понасям -  някой, никой,

но ничия съм щом те няма.

Не плача, сълзите си преглъщам на потоци,

потоците в реки се вливат

морето пак нашепва стари спомени,

а аз се моля, просто да си идеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно!
  • Много емоционален стих! Противоречиво и решително някак си едновременно. Хареса ми с многото чувства вътре!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...