20 sept 2015, 11:17

Съмнения

  Poesía
623 0 4

„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки.
Затворих с трясък книгите с лоши нрави.
Обвих ги във воали от безпътица.
Оставих ги да спят затрупани в пари
оставени за спомен от душата скитница.
Зашлевих си шамар за лошо поведение.
Наказах се да не броя звездите.
И разреших си мъничко съмнение
за тази мнима праведност в душите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Прочетох с интерес твоето откровение. Докосна ме с искреността си
    и ме развълнува.Съмнението е необходимо. То е последната проверка
    на истината,Мая.
    Поздрав за ценностната ти творба и приятна вечер!
  • Благодаря!
  • Думите предизвикват съмнения, но съмненията водят до истината Поздрави, много харесах.
    Не знаех какво означава „свитка“, но благодарение на това стихотворение вече знам. Благодаря.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...