maiaan (Мая Ангелова)
134 337
20.09.2015 г., 11:17 ч.

Съмнения 

  Поезия
467 0 4

„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки.
Затворих с трясък книгите с лоши нрави.
Обвих ги във воали от безпътица.
Оставих ги да спят затрупани в пари
оставени за спомен от душата скитница.
Зашлевих си шамар за лошо поведение.
Наказах се да не броя звездите.
И разреших си мъничко съмнение
за тази мнима праведност в душите.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Прочетох с интерес твоето откровение. Докосна ме с искреността си
    и ме развълнува.Съмнението е необходимо. То е последната проверка
    на истината,Мая.
    Поздрав за ценностната ти творба и приятна вечер!
  • Благодаря!
  • Думите предизвикват съмнения, но съмненията водят до истината Поздрави, много харесах.
    Не знаех какво означава „свитка“, но благодарение на това стихотворение вече знам. Благодаря.
Предложения
: ??:??