„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки.
Затворих с трясък книгите с лоши нрави.
Обвих ги във воали от безпътица.
Оставих ги да спят затрупани в пари
оставени за спомен от душата скитница.
Зашлевих си шамар за лошо поведение.
Наказах се да не броя звездите.
И разреших си мъничко съмнение ...