20 сент. 2015 г., 11:17

Съмнения

Поэзия

620 0 4

„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки.
Затворих с трясък книгите с лоши нрави.
Обвих ги във воали от безпътица.
Оставих ги да спят затрупани в пари
оставени за спомен от душата скитница.
Зашлевих си шамар за лошо поведение.
Наказах се да не броя звездите.
И разреших си мъничко съмнение
за тази мнима праведност в душите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

maiaan (Мая Ангелова)

Благодаря!

2015-09-22T08:20:26+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Прочетох с интерес твоето откровение. Докосна ме с искреността си
и ме развълнува.Съмнението е необходимо. То е последната проверка
на истината,Мая.
Поздрав за ценностната ти творба и приятна вечер!

2015-09-21T18:56:48+03:00
maiaan (Мая Ангелова)

Благодаря!

2015-09-20T18:45:09+03:00
limeruna (Йоана)

Думите предизвикват съмнения, но съмненията водят до истината Поздрави, много харесах.
Не знаех какво означава „свитка“, но благодарение на това стихотворение вече знам. Благодаря.

2015-09-20T15:04:08+03:00