17 jun 2018, 19:06

Съмнения

  Poesía
453 0 1

Тръгваш, но накъде

и защо не съм до теб?

Нещо все ще издаде

промяната в теб.

 

Сърцето ми кърви,

но без сълзи плача.

Съмнения уж мъртви

се раждат пак в здрача.

 

Съмнението убива,

вкаменява сърцата,

а любовта уж изтрива

болката в душата.

 

Имам ли те още

или си тръгваш и ти?

Чакам те нощем

със съмнения в гърди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих. Но, ако махнеш съмненията, може би няма да си тръгне, а ще изживеете цялото си време в любов. Съмнението е недоверие и трови и двамата. За това единият си тръгва.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...