Тръгваш, но накъде
и защо не съм до теб?
Нещо все ще издаде
промяната в теб.
Сърцето ми кърви,
но без сълзи плача.
Съмнения уж мъртви
се раждат пак в здрача.
Съмнението убива,
вкаменява сърцата,
а любовта уж изтрива
болката в душата.
Имам ли те още
или си тръгваш и ти?
Чакам те нощем
със съмнения в гърди.
© Николина Барбутева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
