Secret0000 (Николина Барбутева)
18 117

17 июн. 2018 г., 19:06

Съмнения

Поэзия

451 0 1

Тръгваш, но накъде

и защо не съм до теб?

Нещо все ще издаде

промяната в теб.

Сърцето ми кърви,

но без сълзи плача.

Съмнения уж мъртви

се раждат пак в здрача.

Съмнението убива,

вкаменява сърцата,

а любовта уж изтрива

болката в душата.

Имам ли те още

или си тръгваш и ти?

Чакам те нощем

със съмнения в гърди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Хубав стих. Но, ако махнеш съмненията, може би няма да си тръгне, а ще изживеете цялото си време в любов. Съмнението е недоверие и трови и двамата. За това единият си тръгва.

2018-06-18T06:17:26+03:00

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0