17 июн. 2018 г., 19:06

Съмнения

449 0 1

Тръгваш, но накъде

и защо не съм до теб?

Нещо все ще издаде

промяната в теб.

 

Сърцето ми кърви,

но без сълзи плача.

Съмнения уж мъртви

се раждат пак в здрача.

 

Съмнението убива,

вкаменява сърцата,

а любовта уж изтрива

болката в душата.

 

Имам ли те още

или си тръгваш и ти?

Чакам те нощем

със съмнения в гърди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Барбутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих. Но, ако махнеш съмненията, може би няма да си тръгне, а ще изживеете цялото си време в любов. Съмнението е недоверие и трови и двамата. За това единият си тръгва.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...