17.06.2018 г., 19:06 ч.

Съмнения 

  Поезия
280 0 1

Тръгваш, но накъде

и защо не съм до теб?

Нещо все ще издаде

промяната в теб.

 

Сърцето ми кърви,

но без сълзи плача.

Съмнения уж мъртви

се раждат пак в здрача.

 

Съмнението убива,

вкаменява сърцата,

а любовта уж изтрива

болката в душата.

 

Имам ли те още

или си тръгваш и ти?

Чакам те нощем

със съмнения в гърди.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих. Но, ако махнеш съмненията, може би няма да си тръгне, а ще изживеете цялото си време в любов. Съмнението е недоверие и трови и двамата. За това единият си тръгва.
Предложения
: ??:??