17.06.2018 г., 19:06

Съмнения

443 0 1

Тръгваш, но накъде

и защо не съм до теб?

Нещо все ще издаде

промяната в теб.

 

Сърцето ми кърви,

но без сълзи плача.

Съмнения уж мъртви

се раждат пак в здрача.

 

Съмнението убива,

вкаменява сърцата,

а любовта уж изтрива

болката в душата.

 

Имам ли те още

или си тръгваш и ти?

Чакам те нощем

със съмнения в гърди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих. Но, ако махнеш съмненията, може би няма да си тръгне, а ще изживеете цялото си време в любов. Съмнението е недоверие и трови и двамата. За това единият си тръгва.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...