alexandropolis (Александра)
3 5
22 feb 2007, 18:50

Сън  

  Poesía
605 0 5
Видях... Видях красотата.
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.

Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.

Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде?

Сън беше прекрасен,
но не мога пак да заспя.
За да бъде образът още по-ясен
трябва ли аз да умра...?!?

© Александра Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??