22 feb 2007, 18:50

Сън

  Poesía
815 0 5
Видях... Видях красотата.
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.

Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.

Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде?

Сън беше прекрасен,
но не мога пак да заспя.
За да бъде образът още по-ясен
трябва ли аз да умра...?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...