22.02.2007 г., 18:50

Сън

808 0 5
Видях... Видях красотата.
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.

Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.

Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде?

Сън беше прекрасен,
но не мога пак да заспя.
За да бъде образът още по-ясен
трябва ли аз да умра...?!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...