22.02.2007 г., 18:50

Сън

813 0 5
Видях... Видях красотата.
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.

Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.

Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде?

Сън беше прекрасен,
но не мога пак да заспя.
За да бъде образът още по-ясен
трябва ли аз да умра...?!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...