Feb 22, 2007, 6:50 PM
Сън
Видях... Видях красотата.
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.
Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.
Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде?
Сън беше прекрасен,
но не мога пак да заспя.
За да бъде образът още по-ясен
трябва ли аз да умра...?!?
Видях справедливия, хубав живот.
Видях го, макар за минута
и веднага разбрах що е любов.
Толкова истинско, чак нереално.
Протегнах наивно ръце
и всичко изчезна, изпари се коварно
изчезна и част от мойто сърце.
Твърде много ли искам?
Само още минута поне
това вълшебство да чувствам.
Как да се върна, по-точно – къде?
Сън беше прекрасен,
но не мога пак да заспя.
За да бъде образът още по-ясен
трябва ли аз да умра...?!?
© Александра All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красив стих! Много ми хареса!
-
красиво и в същото време тъжно заради изгубеното...
"Толкова истинско, чак нереално" - добро попадение
6 от мен... БРАВО! -
Поздрав!
-
Някой хора не могат да се похвалят с това! Дори и за минута не са го усещали
Хубаво е! Поздрави -
Хубаво нещо са сънищата ... особено приятните
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
