В съня си виждам бяла къща.
Балконите - отрупани с цветя.
Кипариси от всякъде обгръщат
къщата от моята мечта.
А вътре, през красивите пердета,
прониква слънце. Топло грее.
Погалва твоите крачета,
снагата, устните, които пеят.
Седиш си сгушена до мен.
Привела нежно своята глава.
Щастлива си, че си до мен.
Щастлив и аз съм от това.
Сънят напуска ме полека.
Прекрачвам във реалността.
Отпуснал се в постелята си мека,
обзема ме отново радостта.
Лежиш си сгушена до мен.
А светъл лъч погалва ти косата.
Лежа до теб опиянен.
Сънят е истински. Ликува ми душата.
25.04.2008
© Орлин Бъкличаров Todos los derechos reservados
Браво, Орлин.