26 апр. 2008 г., 09:25

Сън

543 0 4
 

В съня си виждам бяла къща.

Балконите - отрупани с цветя.

Кипариси от всякъде обгръщат

къщата от моята мечта.

 

А вътре, през красивите пердета,

прониква слънце. Топло грее.

Погалва твоите крачета,

снагата, устните, които пеят.

 

Седиш си сгушена до мен.

Привела нежно своята глава.

Щастлива си, че си до мен.

Щастлив и аз съм от това.

 

Сънят напуска ме полека.

Прекрачвам във реалността.

Отпуснал се в постелята си мека,

обзема ме отново радостта.

 

Лежиш си сгушена до мен.

А светъл лъч погалва ти косата.

Лежа до теб опиянен.

Сънят е истински. Ликува ми душата.

 

25.04.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Орлин Бъкличаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....