Apr 26, 2008, 9:25 AM

Сън

  Poetry » Love
544 0 4
 

В съня си виждам бяла къща.

Балконите - отрупани с цветя.

Кипариси от всякъде обгръщат

къщата от моята мечта.

 

А вътре, през красивите пердета,

прониква слънце. Топло грее.

Погалва твоите крачета,

снагата, устните, които пеят.

 

Седиш си сгушена до мен.

Привела нежно своята глава.

Щастлива си, че си до мен.

Щастлив и аз съм от това.

 

Сънят напуска ме полека.

Прекрачвам във реалността.

Отпуснал се в постелята си мека,

обзема ме отново радостта.

 

Лежиш си сгушена до мен.

А светъл лъч погалва ти косата.

Лежа до теб опиянен.

Сънят е истински. Ликува ми душата.

 

25.04.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Орлин Бъкличаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...