26.04.2008 г., 9:25

Сън

541 0 4
 

В съня си виждам бяла къща.

Балконите - отрупани с цветя.

Кипариси от всякъде обгръщат

къщата от моята мечта.

 

А вътре, през красивите пердета,

прониква слънце. Топло грее.

Погалва твоите крачета,

снагата, устните, които пеят.

 

Седиш си сгушена до мен.

Привела нежно своята глава.

Щастлива си, че си до мен.

Щастлив и аз съм от това.

 

Сънят напуска ме полека.

Прекрачвам във реалността.

Отпуснал се в постелята си мека,

обзема ме отново радостта.

 

Лежиш си сгушена до мен.

А светъл лъч погалва ти косата.

Лежа до теб опиянен.

Сънят е истински. Ликува ми душата.

 

25.04.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Бъкличаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...