deiz (Дилианна Димитрова)
44 345
9 sept 2007, 18:15

Сън 

  Poesía
738 0 5
  Сънувах    тъжен   сън.
  Ти   беше   без  лице,
  а   аз   стоях   навън
  и носех слънцето в ръце.

  Видях  как почваш да гориш
  и исках да извикам, да се скрия,
  а ти ме връхлетя като порой
  и слънцето удави... И замина.

  Луната късно разпиля коси
  и аз изчезнах  в мрака.
  Нощта повдигна тъмните очи
  и тръгна тихо своя час да чака.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??