deiz (Дилианна Димитрова)
44 345
9.09.2007 г., 18:15 ч.

Сън 

  Поезия
711 0 5
  Сънувах    тъжен   сън.
  Ти   беше   без  лице,
  а   аз   стоях   навън
  и носех слънцето в ръце.

  Видях  как почваш да гориш
  и исках да извикам, да се скрия,
  а ти ме връхлетя като порой
  и слънцето удави... И замина.

  Луната късно разпиля коси
  и аз изчезнах  в мрака.
  Нощта повдигна тъмните очи
  и тръгна тихо своя час да чака.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??