Sep 9, 2007, 6:15 PM

Сън 

  Poetry
801 0 5
Сънувах тъжен сън.
Ти беше без лице,
а аз стоях навън
и носех слънцето в ръце.
Видях как почваш да гориш
и исках да извикам, да се скрия,
а ти ме връхлетя като порой
и слънцето удави... И замина.
Луната късно разпиля коси
и аз изчезнах в мрака.
Нощта повдигна тъмните очи
и тръгна тихо своя час да чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??