deiz (Дилианна Димитрова)
44 345
Sep 9, 2007, 6:15 PM

Сън 

  Poetry
610 0 5
  Сънувах    тъжен   сън.
  Ти   беше   без  лице,
  а   аз   стоях   навън
  и носех слънцето в ръце.

  Видях  как почваш да гориш
  и исках да извикам, да се скрия,
  а ти ме връхлетя като порой
  и слънцето удави... И замина.

  Луната късно разпиля коси
  и аз изчезнах  в мрака.
  Нощта повдигна тъмните очи
  и тръгна тихо своя час да чака.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??